Red Media - информационен сайт за здравеопазване
Информационен сайт за здравеопазването и здравната реформа

Новини - България

Обсъдиха мерки за преодоляване на тежестта на хроничното бъбречно заболяване върху здравната система
Прочетена: 66 пъти

Дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на Република България“ се проведе вчера в рамките на редовното заседание на Комисията по здравеопазването към 47-то Народно събрание и по инициатива на Българското дружество по нефрология (БДН).

 

Целта бе да се обсъди тежестта на заболяването върху обществото и здравната система, както и да се предприемат конкретни мерки, включително и създаването на Национална скринингова програма.

 

„Хроничното бъбречно заболяване протича бавно, напредва бавно и ние, изправени пред редица други предизвикателства в здравната ни система в последните години, не успяваме да отдадем необходимото внимание на това заболяване, при което често пъти се стига до трансплантация“, каза председателят на Комисията по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев при откриването на дискусията.

 

Проф. д-р Емил Паскалев, председател на БДН и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ представи данни за обхвата на хроничното бъбречно заболяване и тежестта му върху обществото и здравната система.

 

Повече от 840 милиона души в света имат хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). Това е около 80% повече от броя на хората с диабет и около десет пъти повече от броя на хората с рак. През 2019 г. ХБЗ е 10-та водеща причина за смърт в световен мащаб и се очаква до 2040 г. да стане 5-та.

 

България е на едно от първите места в Европа по честота на заболяването - 13% от хората у нас имат ХБЗ, поради което е необходимо да се вземат спешни мерки за ранно диагностициране и навременно лечение на пациентите.

 

Диабетът и артериалната хипертония (АХ) са двете най-чести причини за развитие на ХБЗ. Диабетът е причина за 38% от случаите на ХБЗ, а АХ за 28% от тях. Важно е тези пациенти да проследяват бъбречната си функция поне 1 път в годината, защото ранните етапи на ХБЗ могат да бъдат обратими.

 

„Ако ХБЗ бъде открито навреме, прогресията му може да бъде забавена. По-ранното диагностициране ще намали броя на пациентите с ХБЗ, стигащи до диализа и ще облекчи значително тежестта върху здравната система“, каза проф. Паскалев.

 

Ако се диагностицира твърде късно и не се лекува, ХБЗ може да прогресира до бъбречна недостатъчност и единственото решение е диализа или бъбречна трансплантация, които са силно инвазивни и изтощителни за пациентите и водят до значителни разходи за здравните системи. Държавите в Европа вече харчат милиарди долари за болестта всяка година. През 2021 г. само за пет европейски държави общите годишни разходи за ХБЗ варират между 3,2% и 5,6% от съответните им годишни национални бюджети за здравеопазване.

 

Проф. Паскалев представи и фармако-икономическите характеристики на ХБЗ. Данните сочат, че консервативното лечение е свързано с най-малък финансов ресурс.  Освен това съвременната терапия може да отложи времето до терминална бъбречна недостатъчност и диализа с близо 7 години. Два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, но реално не може да се оцени финансово положителния факт, че 82% от тези пациенти работят, плащат здравен данък, могат и имат деца. Най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Така например разходите в България за лечение с хрониодиализа на средно 3500 пациенти само по амбулаторна процедура „Хрониодиализа“ за 2020 г. надхвърлят 97 млн. лв.

 

„ХБЗ трябва да бъде приоритетно за общественото здравеопазване с цел подобряване  живота на много хора, живеещи с болестта и защита на тези, които са изложени на риск от прогресия“, каза проф. д-р Емил Паскалев.

 

Необходимо е ХБЗ да се превърне в здравен приоритет като се предприемат следните мерки:
-    Създаване на Национална скринингова програма за ХБЗ
-    Включване на ХБЗ в годишните профилактични прегледи
-    Създаване на национална политика за бъбречните трансплантации

 

Генералният директор на Националната пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев отбеляза, че ХБЗ е сериозен проблем за много хора и добави, че България не е останала съвсем безучастна към тези пациенти.

 

„Така например в профилактичните пакети са включени някои изследвания, но въпреки това, не сме постигнали желания резултат. Възможно решение е прилагането на автоматизирано известяване на ОПЛ и пациента за повишен риск от ХБЗ. Това техническо решение вече съществува и се прилага пилотно в някои  практики. Това би било добра първа стъпка към добре организирана цялостна скринингова програма. Ранното откриване на пациентите с ХБЗ и лекуването им с консервативна терапия, според изнесените днес данни, е най-икономически изгодното“, каза д-р Хасърджиев и добави, че НПО подкрепя категорично създаването на Национална скринингова програма.

 

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев отбеляза, че първите стъпки за преодоляване на проблема с ХБЗ са направени с включването на някои изследвания в здравния пакет. От тук нататък е нужно да се създаде национална стратегия и да се разпише какво да включва скрининга.

 

„Като цяло сме за такава стратегия. Нека да направим възможно най-рано откриването на заболяването“, каза д-р Грибнев и пое ангажимент в Националната здравна стратегия да се включи скринингова програма за ХБЗ.

 

Всички участници в дискусията се обединиха около тезата, че ХБЗ е сериозен проблем за България и е необходимо да се вземат конкретни мерки за преодоляването му.





Коментари

юли 2022

ПВСЧПСН
    

Събития

Няма събития